В ЕС няма автоматично признаване на университетските дипломи и в много случаи може да ти се наложи да преминеш национална процедура на признаване на твоята академична степен или диплома.
Признаване на придобитото висше образование в чуждестранни висши училища се извършва с цел достъп до по-нататъшно обучение в системата на висшето образование, до обучение за повишаване на квалификацията и до докторантура, улесняване на достъпа до пазара на труда, както и за други цели, когато заявителят има правен интерес. Всяка държава определя политиката и процедурата за академично признаване на чужди образователни документи. Страните-членки на ЕС се придържат към основните насоки и политики на общността.
Когато признаването на висше образование се извършва с цел продължаване на образованието, орган по признаване е висшето училище, в което лицето желае да продължи образованието си. В този случай следва да се обърнеш към даденото висше училище за допълнителна информация по процедурата, която да следваш при признаването.
В случай че желаеш да получиш признаване с цел различна от продължаване на образованието ти в България, то тогава трябва да следваш процедурата за признаване на Националния център за информация и документация /НАЦИД/.
Мрежата от Национални информационни центрове за академично признаване и мобилност ENIC-NARIC е създадена с цел установяване на сътрудничество в сферата на признаването на дипломи и периоди на обучение между държавите от Европейската Икономическа Зона и държавите, ратифицирали Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в Европейския регион (Ратифицирана със закон, ДВ, бр. 25 от 28.03.2000 г.), наричана за краткост Лисабонската конвенция.
НАЦИД изпълнява функциите на Национален информационен център за академично признаване и мобилност по смисъла на чл. IX.2 от Лисабонската конвенция.
Процедура по признаване
Право на признаване имат български граждани, чужденци и лица със статут на бежанци, които са се обучавали във висши училища, създадени и функциониращи по законоустановения ред в страната, в която е придобито висшето образование.
Придобито висше образование в чуждестранно висше училище се удостоверява с диплома или с друг аналогичен документ, издаден от образователна институция, призната от компетентен държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава.
Лицата, желаещи признаване в НАЦИД на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, представят във фронт офиса на НАЦИД следните документи:
- Заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАЦИД.
- Оригинал и копие на дипломата за висше образование или на друг аналогичен документ, издаден от образователна институция, призната от компетентен държавен орган за част от системата на светското висше образование на съответната държава.
- Оригинал и копие на приложението към дипломата, както и оригинал и копие на европейско дипломно приложение, ако притежават такова.
- Оригинал и копие на документ за самоличност и документ, удостоверяващ промяната в имената на заявителя, ако е налице такава промяна.
Документите по т. 2 и 3, с изключение на европейското дипломно приложение, се легализират, превеждат и заверяват в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при липса на такива разпоредби – по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.
Преводите на легализираните и заверени документи по т.2 и 3 следва да имат консулска заверка на Министерството на външните работи на Република България.
За да бъдат приети за легализиране от Министерство на външните работи документите, които са ти били издадени в чужбина, те трябва да са снабдени с така наречения „апостил”, който се поставя в издаваща държава. Ако дадената държава не е страна по Хагската конвенция, по силата на която тези документи се заверяват с апостил, или не могат да бъдат снабдени с апостил поради друга причина, за да произведат действие на територията на България, те трябва да бъдат удостоверени (легализирани) съгласно общоприетата процедура — да са заверени от Министерството на външните работи на издаващата държава, след което — легализирани от българското дипломатическо или консулско представителство в тази държава или акредитирани за нея. Българското министерство на външните работи може да откаже да легализира документ, ако апостилът не е в оригинал (например е фотокопие).