Skip to main content

Ще се наложи ректорите да предприемат непопулярни мерки на ниво висше училище, за да се адаптират към намалелия брой кандидат-студенти. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на форум „Предизвикателства пред държавните висши училища в България за успешна реформа: уроци от миналото с поглед към бъдещето“, организиран от синдикат „Висше образование и наука“ към КНСБ.

Министър Вълчев заяви, че пред университетите ни стоят два вида предизвикателства – дългосрочни и краткосрочни. Сред дългосрочните се очертава основният проблем, че до 10-20 години половината от професиите, които съществуват сега, вече няма да ги има, или тези позиции ще бъдат заети от изкуствен интелект. „Изкуственият интелект може да ни изненада повече от бума на интернет в близките години“, каза министър Вълчев. Той заяви, че приоритет в разговорите му с ректорите ще бъде това, те да се ангажират с глобалните теми, свързани с промените във висшето образование и с новите професии, които ще се предлагат.

Сред краткосрочните приоритети пред висшите училища министър Вълчев посочи факта, че те трябва да се адаптират към все по-намаляващите випуски и демографската криза. Той подчерта, че покрай масовизацията на висшето образование много от някогашните специализирани висши училища са развили неприсъщи за тях професионални направления. Красимир Вълчев посочи също, че именно при разкритите в последните 20-25 години нови професионални направления се забелязва тенденцията да получават по-ниски оценки в рейтинговата система на университетите. По-късно пред журналисти той поясни, че на ректорите ще се наложи да закриват места в професионални направления  като „Икономика“, „Администрация и управление“ и „Туризъм“, разкривани в последните години. Според него напоследък се е увеличил делът на младите хора, които учат инженерни и компютърни науки. Броят им обаче не е нараснал с много, защото като цяло намалява броят на кандидат-студентите.

По време на форума председателят на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че след 10 години най-вероятно ще имаме съвсем нови професии. Столичният кмет Йорданка Фандъкова  посочи, че инвеститорите поставят на първо място въпроса за кадрите. Тя подчерта, че 50 на сто от работещите в столицата хора са с висше образование, а едва 3 на сто са с основно и по-ниско. Председателят на синдикат „Висше образование и наука“ доц. Лиляна Вълчева настоя да се изравнят средствата, които различните университети дават за докторска степен. В момента те варират от 180 до 550 лева. Председателят на комисията по образование и наука в парламента Милена Дамянова пък настоя държавно финансиране да получава само качественото образование.