Евродеск България официално подкрепя движението „Език без омраза“ и последством своите комуникационни канали ще разпространява повече информация движението, неговата цел и събития, имащи за цел популяризирането на кампанията.
Център за развитие на човешките ресурси (ЦРЧР) участва в учредителната среща на Националния координационен комитет (НКК) на кампанията на Съвета на Европа "Движение за език без омраза" 2016-2017 година, която се състоя в периода 28-29.01.2016 година в ММЦ в град Стара Загора.
Срещата беше организирана от Международния младежки център Стара Загора (ММЦ) и екипа на сдружение "Възможности без граници".
Основната цел на събитието бе да се събере на едно място институциите и организациите, които имат отношение и активна позиция по темата за превенция на езика на омразата в онлайн пространството сред младите хора в България, като им даде възможност да обсъдят и планират съвместни инициативи в новия кампаниен период. В срещата участие взеха експерти на МОН, ММС, ЦРЧР, мрежата Евродеск, национално представени младежки организации, както и координаторът на кампанията за Съвета на Европа г-н Менно Етема.
Какво представлява всъщност езика на омразата?
Според онлайн допитване, проведеното от Съвета на Европа през 2012 г., 78% от анкетираните считат, че ежедневно срещат реч на омразата в онлайн пространството. Какво представлява всъщност този световно разпространен феномен? „Речта на омразата" се състои от думи, жестове, отношение, които се използват с цел унижение и подтисничество или за да провокират насилие срещу определени хора на база принадлежността им към дадена социална или етническа група. Тук става дума за нещо повече от това да не харесваш някого, да се подиграеш или да осмееш друг човек или пък от това да изкрещиш грозна дума в момент на гняв и неудовлетвореност. В повечето случаи „речта на омразата" е в устите на хора, които са част от мнозинството. Тяхното послание обикновено е насочено директно към хора, които са част от малцинството.
Факт е, че няма универсално прието определение за това какво представлява „речта на омразата". Според Препоръка № R (97) 20 на Комитета на министрите до държавите членки на Съвета на Европа относно „речта на омразата" под този термин би следвало да се разбира всяко явление, обхващащо форми на изразяване, които разпространяват, подбуждат, улесняват или оправдават расовата ненавист, ксенофобията, антисемитизма или други видове омраза, основаващи се на нетолерантност включително афиширана като агресивен национализъм и етноцентризъм, дискриминация и враждебност срещу малцинства, мигрантите и хора с имигрантски произход. Препоръката сама по себе си не представлява обвързващ документ, задължаващ държавите да следват нейните указания, а по-скоро ги подпомага да създават подходящо законодателство по отношение на забраната за насаждането на омраза в общество, защото „речта на омразата" представлява сериозен проблем, който неизбежно води до нарушаване на човешките права, включително до физическо насилие.
„Речта на омразата" се състои от думи, жестове, отношение, които се използват с цел унижение и подтисничество или за да провокират насилие срещу определени хора на база принадлежността им към дадена социална или етническа група. Тук става дума за нещо повече от това да не харесваш някого, да се подиграеш или да осмееш друг човек или пък от това да изкрещиш грозна дума в момент на гняв и неудовлетвореност. В повечето случаи „речта на омразата" е в устите на хора, които са част от мнозинството. Тяхното послание обикновено е насочено директно към хора, които са част от малцинството.
За да обясним по достъпен и разбираем начин термина е важно да обърнем внимание на това, че речта на омразата намира проявление в различни форми. На първо място това са действия, които не са защитени по силата на международното право за правата на човека или по силата на законите на демократичните общества (например подбуждане към определени действия, най-вече попадащи в обсега на наказателното право – ксенофобия и антисемитизъм, създаване на атмосфера на нетърпимост към бежанци, мигранти, малцинства и др.). След това идва ред на различни типове изказ, които могат или не да бъдат защитени в зависимост от степента на важност за дадената държава (например свободата да се самоопределиш), където властите са оставени да преценят според текущата ситуация и отношението на обществото в тях какво може или не може да бъде считано за омраза. И на последно място идва ред на речта, за която се предполага, че е под защита независимо от морално противоречивия й характер (напр. негативни стереотипи за малцинствата).
Освен това за да се установи, че определено действие е всъщност реч на омразата е много важно да се вземат предвид не само изискванията, установени в Препоръката на Съвета на Европа (т.е. действителна принадлежността на жертвата към определена група се счита за предпоставка), но също и намерението на лицето, отговорно за изречените думи. Хората казват неща, обикновено онлайн, без наистина да ги мислят. Често се случва да засегнем някого без да го целим, след което съжаляваме и вероятно дори искаме да върнем думите си назад. В този ред на мисли в следващите два примера и двете твърдения са нетолерантни и неприятни, но едното е изречено с цел да засегне другата страна. За да се различат двата изказа е важно да се отчете и реакцията към всяко от примерните изречения.
Най-тежките прояви на словото на омразата сами по себе си са форма на дискриминация и нарушаване на човешките права. Тези думи отчуждават, маргинализират и подкопават личното достойнство, често на тези, които вече са засегнати по един или друг начин. И докато обектът на омразната реч при кибертормоза е персонализиран, то в друга ситуация същите тези думи биха могли да стигнат по-далеч и да нарушат правото на личен живот и дори да доведат до нехуманни, унизителни заплахи спрямо цели групи хора, които не са част от първоначално възникналата ситуация. Затова е важно да познаваме различните проявление на омразното говорене, да му противодействаме и сигнализираме при появата му във виртуалното пространство.
Прочетете повече за начините да се справим с омразната реч, дискриминацията и нетолерантността на онлайн платформата на Сдружение Възможности без Граници.
Източник на информацията: http://ontolerance.eu/